Во својата колумна, познатата хрватска писателка Ведрана Рудан се осврна и на состојбата со короната во Хрватска. Еве што вели писателката:

Може ли да се каже во времето на короната дека луѓето се поделени на затворени во смрт и други или короната ги избриша разликите меѓу нас? Ние не сме еднакви. Не е исто да се вози велосипед и да се доставува храна од врата до врата, не е исто да се минуваат денови и ноќи во преполни болници и да се обидуваш да извлечеш сиромашен човек од канџите на смртта или да бидеш моќен човек на власт.

Имаат милиони евра на своите сметки, неколку станови, вили, не им е проблем да се држат на дистанца. Тие исто така имаат свои лекари кои кога ќе го видат нивниот број на екранот, секогаш ќе го земат телефонот. Кога сите кревети и сите респиратори во Хрватска се надвор од дофатот за нас и за нашите, тие, ако се случи чудо и се разболат, ќе чекаат бесплатен кревет. Тие не мора да плаќаат за тестот кога „немаат никакви симптоми“, не се плашат дека ќе умрат од глад и корона бидејќи занаетчии, пензионери, уметници, невработени, егзекутирани, ограбени ќе умрат.

Дали некогаш сте чуле дека во Хрватска има цивилна заштита? Дали знаете кои се овие луѓе? Тоа се оние кои ги спасија старите и изнемоштени, кучиња, крави и имот за време на поплавите. Кога водата се повлекла, политичарите граделе замоци за себе со лов на „обновување“.

Што прават „Цивилите“ за време на короната? Кога ќе ги видите како излегуваат од униформи во продавница, првото нешто што ми паѓа на памет е дека, како што би рекле нашите соседи, „ги ебат своите мајки“. „Хадежевски улјеби“, им сереш на Фејсбук, само шетајќи и лупејќи ја кожата на веќе оголените сопственици на мали продавници.

„Плачењата на Хадез“? Дали има нешто над вистината? Овие сиромашни луѓе работат во смена што трае дванаесет часа. Тие прскаат во Хрватска за да ни помогнат на сите. Тие ја следат усогласеноста со мерките, им даваат совети на уплашените сопственици на продавници за да можат подобро да го заштитат своето здравје и здравјето на луѓето од кои живеат. Не, не завршуваат со казни.

Дванаесет часа работа за 150 куни. Со зборови: сто педесет куни. Дури и драг Бог не знае дали ќе ги добие. Пронајдете некој што ќе дојде во вашиот дом и избришете дванаесет часа за тие пари. Водоинсталатерот нема да ве погледне без 300 куни, електричарот ќе замени неколку сијалици за 500 куни, а „жената“ ќе вее крпа околу вашата куќа за 160 куни за четири часа. Нема да ја видите сметката. Нема да зборувам за цените на психотерапевтите кои имаат повеќе работа во Хрватска од кога и да е, тие земаат 400 куни на час. Тој рудник не ми ја зголемува цената.

Тоа не е сè. Кога „Хадезитите се гладни“ тие можат да го отворат граѓанскиот сектор. Ха! Не знаете што е ГО? Посакувам никогаш да не го виделе или јаделе. Тоа е „цел ден сув оброк“. Се состои од пакет гевреци Квики (Гугл), половина литар вода во пластично шише, една паштета, супа во кесичка (каде ќе ја сварат?) И „крава“. Гуглав „кравата“. Кравата или волот на Подравка ме гледаа од фотографијата. Не разбирам зошто конзервата се нарекува „крава“ кога животното има рогови? Или, може ли кравата да има рогови? Нема да гуглам.

И така, нашите униформирани „Хадезити ухлеби“, добро платени, нахранети и напои со чиста вода од изворот, одат во војна против короната. Тие немаат право на бесплатно тестирање. Секој што може да џебува дваесет евра за дванаесет часа работа, сигурно може да плати сто евра за тестирање.

Зошто рекламирав толку многу за луѓето од Цивилната заштита за кои никој не се грижи? Бидејќи криминалците од владата, парламентот и другите „институции на системот“ ќе ги отворат вратите на кафулињата, спортските сали, рестораните, продавниците, „Адвент“, а да не ги спомнувам црквите и катедралите пред Божиќ. Кога гледате како се фрлаат трупови на Хрвати во екраните, треба да знаете кој ќе ги држи лопати во рацете. Тоа ќе бидат луѓе во вредност од 20 евра. Луѓе?

Дали јас те просветлив? Дали после мојот текст, вие, анонимен д-р …… од Фејсбук, ќе чувствувате барем малку почит кон оние што ќе ја носат мртвата мајка на лопата по Божиќ? Или ќе продолжиш со … и?

Целата колумна на Ведрана Рудан може да ја прочитате тука